Fotografije parcele su informativne i indikativne te ne mogu pružiti vrlo detaljan prikaz objekta iz svih kutova. Preporučujemo pažljiv fizički pregled parcele prije licitiranja.
Fotografije parcele su informativne i indikativne te ne mogu pružiti vrlo detaljan prikaz objekta iz svih kutova. Preporučujemo pažljiv fizički pregled parcele prije licitiranja.
Това камерно по размери платно е брилянтен пример за изключителния талант на Иван Мърквичка при изграждане на сложно психологическо състояние в портрета и точно предаване на типажа с всички етнографски, исторически и социокултурни особености.
Сложните многофигурни композиции, които авторът създава като „Пазар в Пловдив“, 1888, „Задушница“, 1890, „Шопско хоро“, 1892, „Ръченица“, 1894, и много други, включват десетки персонажи като всеки от тях притежава индивидуална физиономична характеристика, емоционално състояние, характерен костюм и роля в цялостната композиция. За изграждането на тези внушителни творби художникът е рисувал десетки ескизи. Платното „Състояние“ е пример именно за такъв тип подготвителен портрет, в който авторът си е поставил задача да предаде конкретно състояние, лице, движение и типаж. Емоцията и изразът на лицето, погледът и движението на главата приковават вниманието на зрителя. Ескизът притежава онази спонтанност и енергия, които понякога се губят в процеса на завършване на творбата.
В един по-ранен портрет „Пушач“ от 1894 от колекцията на СГХГ откриваме същото лице. Тук изразът е по-меланхоличен, но е моделът е същият – одухотворен и изразителен.
Платното „Състояние“ е изключително ценно за всяка колекция, защото показва етап в процеса на работа. Вероятно този образ присъства и в други картини на Иван Мърквичка, което е доказателство, че дори един толкова изследван художник отново поставя предизвикателства пред публиката.
Иван Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Вадим, Добански окръг, Чехословакия. Умира на 16 май 1938 в Прага. Той е чех по произход, но е една от големите фигури на новото българско изкуство. Учи живопис в Прага при професорите А. Лхота и Ян Свертс, и в Мюнхен при Ото Зайц. През 1881 той приема поканата на правителството на Източна Румелия и на двадесет и пет годишна възраст пристига в България. Първоначално започва работа като учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. Сприятелява се с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия и с Антон Митов. Няколко години след Съединението, през 1889 той се премества в София. През 1896 се открива Държавното рисувално училище и Константин Величков кани Иван Мърквичка за първи директор и професор в училището, по-късно Художествена академия, където той преподава до 1921. През 1923 Мърквичка се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България.
Неговият принос за България е огромен - той е един от основателите на Художествената академия в София, на списание "Изкуство" и Дружеството на художниците в България. Живописта му изобразява сцени от ежедневието. Той работи предимно в битоописателния жанр, портрета и историческата живопис. (С.Н.)
Dimenzije
width 18 cm, height 20.5 cm
Opis
маслени бои върху платно, подписана и датирана долу вляво, в кафяво, с монограм, „IM, (18)99“
Informacije o istraživanju
Произведението съответства на изискванията за културна ценност, съгласно експертно заключение за идентификация.
Izlasci
1899
DODATNE INFORMACIJE
Za pojašnjenja u vezi s postupkom licitiranja, troškovima kupnje, uvjetima jamstva, plaćanja i preuzimanja osvojenog lota preporučujemo da pažljivo pročitate/ponovno pročitate Pravilnik o licitiranju.
Това камерно по размери платно е брилянтен пример за изключителния талант на Иван Мърквичка при изграждане на сложно психологическо състояние в портрета и точно предаване на типажа с всички етнографски, исторически и социокултурни особености.
Сложните многофигурни композиции, които авторът създава като „Пазар в Пловдив“, 1888, „Задушница“, 1890, „Шопско хоро“, 1892, „Ръченица“, 1894, и много други, включват десетки персонажи като всеки от тях притежава индивидуална физиономична характеристика, емоционално състояние, характерен костюм и роля в цялостната композиция. За изграждането на тези внушителни творби художникът е рисувал десетки ескизи. Платното „Състояние“ е пример именно за такъв тип подготвителен портрет, в който авторът си е поставил задача да предаде конкретно състояние, лице, движение и типаж. Емоцията и изразът на лицето, погледът и движението на главата приковават вниманието на зрителя. Ескизът притежава онази спонтанност и енергия, които понякога се губят в процеса на завършване на творбата.
В един по-ранен портрет „Пушач“ от 1894 от колекцията на СГХГ откриваме същото лице. Тук изразът е по-меланхоличен, но е моделът е същият – одухотворен и изразителен.
Платното „Състояние“ е изключително ценно за всяка колекция, защото показва етап в процеса на работа. Вероятно този образ присъства и в други картини на Иван Мърквичка, което е доказателство, че дори един толкова изследван художник отново поставя предизвикателства пред публиката.
Иван Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Вадим, Добански окръг, Чехословакия. Умира на 16 май 1938 в Прага. Той е чех по произход, но е една от големите фигури на новото българско изкуство. Учи живопис в Прага при професорите А. Лхота и Ян Свертс, и в Мюнхен при Ото Зайц. През 1881 той приема поканата на правителството на Източна Румелия и на двадесет и пет годишна възраст пристига в България. Първоначално започва работа като учител по рисуване в Мъжката гимназия в Пловдив. Сприятелява се с Константин Величков, тогава министър на културата на Източна Румелия и с Антон Митов. Няколко години след Съединението, през 1889 той се премества в София. През 1896 се открива Държавното рисувално училище и Константин Величков кани Иван Мърквичка за първи директор и професор в училището, по-късно Художествена академия, където той преподава до 1921. През 1923 Мърквичка се завръща в Прага и остава там до края на живота си, но често се връща в България.
Неговият принос за България е огромен - той е един от основателите на Художествената академия в София, на списание "Изкуство" и Дружеството на художниците в България. Живописта му изобразява сцени от ежедневието. Той работи предимно в битоописателния жанр, портрета и историческата живопис. (С.Н.)
DODATNE INFORMACIJE
Za pojašnjenja u vezi s postupkom licitiranja, troškovima kupnje, uvjetima jamstva, plaćanja i preuzimanja osvojenog lota preporučujemo da pažljivo pročitate/ponovno pročitate Pravilnik o licitiranju.
